Was denken die Deutschen über Deutschlerner? Hast Du Dich das schon einmal gefragt?

Genau über dieses Thema habe ich neulich mit einer Bekannten gesprochen. Wir unterhielten uns darüber, welche Probleme und Herausforderungen Lerner der deutschen Sprache im Alltag zu bewältigen haben. Ich erzählte ihr von meinen Erfahrungen und den Erfahrungen meiner Schüler. Viele beklagen sich nämlich vor allem darüber, dass sie nicht verstanden werden oder dass sie selbst die Deutschen nicht verstehen. Oder auch, dass es zu lange dauert, die deutsche Sprache zu lernen.

In diesem Videobeitrag möchte ich Dir erzählen, was meine Bekannte über Menschen denkt, die Deutsch lernen.

Zunächst sagte sie, dass sie selbst mindestens 2-3 Jahre brauche, um die Sprache eines fremden Landes zu lernen. Würde sie ins Ausland ziehen, brauche sie einige Jahre, um sich in das neue Land einzuleben und die Kultur kennenzulernen. Deshalb habe sie großen Respekt vor Menschen, die nach Deutschland kommen und innerhalb von 2-3 Jahren (oder schneller) die Sprache beherrschen.

Zum zweiten erzählte sie mir eine weitere interessante Geschichte. Vor einigen Jahren sei sie in eine andere deutsche Stadt gezogen, um dort eine neue Arbeitsstelle anzutreten. Diese Stadt sei in einem anderen Bundesland. Die Einheimischen hätten sofort gemerkt, dass sie nicht aus ihrem Bundesland kommt, weil sie nicht den Dialekt gesprochen habe.

Sogar Deutsche können also in ihrem eigenen Land in eine Situation geraten, in der sie sich nicht verstanden fühlen oder selbst die Einheimischen nicht auf Anhieb verstehen. Wenn jemand beispielsweise in Hamburg geboren ist und in ein Dorf nach Bayern zieht, würde derjenige sicherlich Schwierigkeiten haben, die Dorfbewohner zu verstehen.

Genauso geht es Menschen, die aus dem Osten in den Westen ziehen oder vom Westen in den Osten.

Jedes der heute bestehenden 16 deutschen Bundesländer hat einen charakteristischen Dialekt. Hochdeutsch ist die Amtssprache, aber im Alltag wird oft der Dialekt gesprochen.

Diese regionalen sprachlichen Besonderheiten rühren aus der Vergangenheit Deutschlands her***. Im 19 Jahrhundert bestand Deutschland noch aus einzelnen autonomen Provinzen – Fürstentümern, Herzogtümern und kleineren Königreichen – die 1815 den Deutschen Bund gründeten. Dabei entwickelte sich das Recht des Deutschen Bundes, das für die Bund-Mitglieder bindend war. Der Deutsche Bund löste sich allerdings 1866 wieder auf. Im Jahr 1871 wurde dann das Deutsche Kaiserreich gegründet, das 1918 in die Weimarer Republik überging.

 By ziegelbrenner - own drawing/Source of Information: Putzger – Historischer Weltatlas, 89. Auflage, 1965, CC BY 2.5, Link

Erst seit 1989-90 ist Deutschland nach der Sozialismus-Ära wiedervereint. Diese Trennung hat sicherlich Spuren hinterlassen, die noch heutezu spürensind.

Bedingt durch die Geschichte und Größe des Landes spielen die regionalen Dialekte immer noch eine große Rolle im Alltag. Dass Du die Deutschen manchmal nicht verstehst, muss nicht unbedingt an Dir liegen. Lass Dich nicht verunsichern, sondern lerne systematisch weiter.

*Виж по-долу интерпретация на текста на български език*

***Wichtige Ergänzung***

In diesem Video-Artikel gebe ich das Gespräch mit meiner Bekannten wieder. Es geht lediglich um einen Abschnitt der deutschen Geschichte.

Ein aufmerksamer Blog-Leser hat folgende Anmerkungen zur Geschichte der deutschen Sprache und Deutschlands eingereicht. Herzlichen Dank dafür:

Es gab ein Deutsches Reich seit über 1000 Jahren (außer ganz kurz 1807-1870) – und innerhalb dessen und europaweit Handel, Messen, Reichstage etc. Es gab bereits eine gemeinsame Sprache. In der Hansezeit war das Plattdeutsch sogar über halb Nordeuropa verbreitet – nicht als Beispiel für Deutsch, sondern als Beispiel für überregionale Vereinheitlichung. Die internen Grenzen waren nie so trennend, sie änderten sich alle paar Jahre.

Die Vereinheitlichung des „Hochdeutschen“ begann mit Buchdruck und Bibel ab 1500 trotz aller Kleinstaaten. Plötzlich konnte eine Version im ganzen Reich verteilt werden.

Die letzte Fixierung im Detail geschah mit den Wörterbüchern und Grammatiken im 19. Jahrhundert (z.B. Duden). Das geschah in ganz Europa etwa parallel. Nicht speziell in Deutschland.

---

Какво мислят германците за тези, които учат немски?

Задавал ли си си някога този въпрос?

Неотдавна разговарях с моя позната точно по тази тема. Ние обсъждахме какви проблеми и предизвикателства трябва да преодоляват учащите немски език в ежедневието. Разказах й за моя опит и преживяванията на мои ученици. Мнозина се оплакват предимно от това, че остават неразбрани при разговор или че самите те не разбират какво казват германците. Или пък, че прекалено много време се изисква, за да научи човек немски.

В настоящата статия искам да ти разкажа какво мисли моята позната за хората, които учат немски.

Първо тя сподели, че на нея самата ще са й необходими поне 2-3 години, за да научи чужд език. Ако отидела да живее в чужбина, щели да са й нужни няколко години, за да свикне с новата страна и да опознае културата. Ето защо тя уважава изключително много хората, които идват в Германия и овладяват езика за 2-3 години (или по-бързо).

Освен това тя ми разказа и една интересна история. Преди няколко години се преместила в друг град в Германия, за да започне там нова работа. Градът се намира в друга федерална провинция на Германия. Местните жители веднага забелязали, че тя не е от тяхната провинция, защото не говорела техния диалект.

Дори германците могат да се озоват в собствената си страна в ситуация, в която да се чувстват неразбрани или самите те да не могат в началото да разбират това, което казват местните жители. Ако например някой е роден в Хамбург и се премести в някое село в Бавария, със сигурност ще срещне трудности в комуникацията с жителите на селото.

По същия начин се чувстват хората, които се местят от източната в западната част на страната или обратно.

Във всяка една от 16-те федерални провинции на Германия се говори на специфичен диалект. Hochdeutsch (високонемски) е официалният език, но в ежедневието често се говори на диалект или на говорим немски (umgangssprachlich).

Тези регионални езикови особености идват от миналото на Германия***. През 19 век Германия се състои от отделни автономни провинции – княжества, херцогства и по-малки кралства -, които през 1815 г. се обединяват и образуват Германския съюз или Германската конфедерация. Правото също се развива и Германският съюз има общ законодателен орган и е задължително за всички членове.  Германския съюз се разпада отново през 1866 година.  През 1871 г. се създава Германската империя, която се преобразува във Ваймарската република през 1918 година.

След ерата на социализма и падането на Берлинската стена на 9 ноември 1989 г. настъпва отново Обединение на Германия на 3 октомври 1990 година. Разделението на Германия оставя следи, които са осезаеми и до днес.

Предвид историята и голямата територия на страната регионалните диалекти все още играят голяма роля в ежедневието. Ако понякога не разбираш езика на германците, причината не е в теб. Не се отчайвай, а продължавай да учиш упорито и системно.

***Важно допълнение***

В тази видео-статия предавам най-вече разговора ми с моя позната германка. Описвам само един от историческите периоди на немската история.

Един от читателите на блога любезно ми предостави следната допълнителна информация за историческото развитие на немския език и Германия, за което сърдечно благодаря:

Deutsches Reich се е образувало преди повече от 1000 години и е съществувало почти без прекъсване, освен през годините 1807-1870. На неговата територия хората са търгували и общували на общ език. Интересно е също, че диалектът от северна Германия Plattdeutsch през определен период е бил разпространен в цяла Северна Европа. Вътрешните граници на Deutsches Reich са се променяли отново и отново, но не са били строго делящи.

Уединението и разпространението на немския език започват след 1500 година с печатарството и библията на немски, въпреки съществуващите отделни провинции. Така е било възможно и разпространието на единна версия на цялата територия на Deutsches Reich.

Последната фаза в процеса на уточняване на езиковите детайли се е състояла през 19-ти век (например във формата на Дуден). Това е засягало развитието в цяла Европа, не само в Германия.